Факт за глобалната мобилност и данъчно облагане на експати – с нарастващата интернационализация на компаниите служителите все по-често работят отвъд националните граници, преместват се временно или постоянно или изпълняват задълженията си от няколко държави. Тези модели на работа могат да осигурят на бизнеса по-голяма гъвкавост и достъп до международни таланти, но същевременно пораждат важни въпроси, свързани с данъчното облагане, обработката на възнагражденията (пейрол) и социалното осигуряване.
Работодателите трябва да разбират в коя държава служителят става данъчно местно лице, коя държава има право да облага доходите от трудови правоотношения, къде следва да се плащат социалноосигурителни вноски и какви задължения за деклариране и отчетност се прилагат. Отговорът може да се различава значително в зависимост от местоживеенето на служителя, мястото, където трудът се полага физически, продължителността на командироването или назначението и наличието на приложима спогодба за избягване на двойното данъчно облагане или международни правила за социална сигурност.
За да предоставим на бизнеса практична отправна точка, в сътрудничество с бизнес общността Accace Circle подготвихме данъчен обзор на глобалната мобилност, обхващащ 15 държави: България, Кипър, Чехия, Египет, Естония, Гърция, Унгария, Италия, Литва, Мароко, Полша, Румъния, Словакия, Испания и Турция.
Данъчно местожителство: защо правилото за 183 дни е само част от картината
Един от първите въпроси при трансгранични трудови отношения е къде служителят се счита за данъчно местно лице.
Престой от повече от 183 дни е важен критерий за данъчно местожителство в много от държавите, включени в обзора. България, Египет, Естония, Гърция, Италия, Литва, Мароко и Испания например прилагат различни форми на теста за 183 дни. Броят на дните, прекарани в дадена държава, обаче рядко е единственият фактор.
Други критерии могат да включват наличието на постоянен дом, обичайно местопребиваване, семейни връзки, икономически интереси или център на жизнените интереси на служителя. България например взема предвид постоянния адрес и центъра на жизнените интереси наред с теста за 183 дни. Испания също разглежда центъра на икономическите интереси на лицето и може да отчита местожителството на съпруг/съпруга или деца.
Кипър е добър пример защо работодателите не трябва да разчитат само на едно правило. Освен стандартния тест за 183 дни, Кипър прилага и правило за данъчно местожителство при 60-дневен престой, когато са изпълнени съответните законови условия. В Литва съществува и допълнителен тест, основан на престой от поне 280 дни в рамките на две последователни календарни години, при условие че е налице минимално физическо присъствие през едната от тях.
Когато даден служител би могъл да се счита за данъчно местно лице на две държави, приложимата спогодба за избягване на двойното данъчно облагане може да има решаващо значение за определянето на окончателния му данъчен статут.
Данък върху доходите на физическите лица: от пропорционални до прогресивни системи
Облагането на доходите на физическите лица се различава значително в разглежданите 15 държави.
България прилага една от най-опростените системи в сравнението, със стандартна ставка на данъка върху доходите на физическите лица от 10%. Румъния също прилага ставка от 10%, Унгария – пропорционална ставка от 15%, а Естония – 22%.
Други държави използват прогресивни данъчни скали. В Кипър ставките варират от 0% до 35%, в Египет – от 0% до 27,5%, в Литва – от 20% до 32%, а в Турция – от 15% до 40%. По-високи максимални пределни ставки се прилагат в държави като Италия, където националните ставки варират от 23% до 43%, Гърция – от 9% до 44%, и Испания, където общият диапазон достига 47%. В някои юрисдикции, включително Италия, към националния данък могат да се добавят регионални или общински данъци.
За международно мобилните служители обаче основната данъчна ставка е само част от цялостната картина. Работодателите трябва да вземат предвид и данъчните облекчения, освобождаванията, облагаемите придобивки, правилата за удържане на данъци чрез ведомостта за заплати и дали доходът трябва да бъде разпределен между различни държави според броя на реално отработените дни във всяка юрисдикция.
Социално осигуряване: определяне къде следва да се плащат вноските
Социалното осигуряване е друг ключов аспект при международните назначения и командировки. Размерът на вноските, осигурителните бази и разпределението между работодател и служител се различават значително.
В България общият размер на социалноосигурителните вноски е 24,7%–25,4%, като 14,12%–14,82% са за сметка на работодателя, а 10,58% – за сметка на служителя. Към това се добавят още 8% здравноосигурителни вноски, разпределени между работодателя и служителя. За 2026 г. в България се прилагат и максимални месечни осигурителни доходи, които се променят в рамките на годината.
В други държави структурата може да изглежда съвсем различно. В други държави структурата може да изглежда съвсем различно. В Египет социалноосигурителните ставки са 18,75% за работодателя и 11% за служителя. В Турция те са съответно 23,75% и 15%. В Литва по-голяма част от тежестта пада върху служителя, при стандартна вноска от 19,5%, докато работодателската вноска обичайно започва от 1,77%, в зависимост от вида на договора и рисковата категория. В Испания, за сравнение, работодателските социалноосигурителни вноски по общия режим надхвърлят 30%.
Тези разлики могат да окажат съществено влияние върху общата цена на едно международно назначение.
Формуляри A1 и трансгранично социалноосигурително покритие
За служители, които се преместват в рамките на ЕС или ЕИП, удостоверението A1 може да бъде особено важно. То потвърждава законодателството на коя държава в областта на социалното осигуряване се прилага и може да позволи на служител, временно изпратен да работи в чужбина, да остане осигурен в държавата по произход, вместо да бъде задължен да плаща вноски и в двете юрисдикции.
В България удостоверението A1 обичайно може да покрива работа в чужбина за срок до 24 месеца, като обработката обикновено отнема 30 дни, а в някои случаи – до 45 дни. Испания посочва, че удостоверение A1 може да бъде издадено в срок до пет дни, докато Литва обичайно обработва заявленията в рамките на 20 работни дни след предоставяне на цялата необходима информация.
Конкретният механизъм не е еднакъв навсякъде. Турция например не използва европейския формуляр A1 по същия начин, а разчита на удостоверения, издавани съгласно приложимите двустранни спогодби за социална сигурност.
За работодателите осигуряването на правилната документация преди или по време на международното назначение може да помогне за предотвратяване на двойни социалноосигурителни задължения и последващи проблеми със съответствието.
Трансграничната работа води и до задължения за деклариране и отчетност
Данъчното местожителство и размерът на осигурителните вноски са само част от изискванията за съответствие при глобалната мобилност. Бизнесът трябва също да установи кой носи отговорност за удържането на данъци чрез ведомостта за заплати, регистрацията на служителите, месечното отчитане и подаването на годишни данъчни декларации.
Данъчно местно лице на България, което получава облагаем доход от източник в чужбина, обикновено трябва да подаде годишна данъчна декларация в България, като двойното данъчно облагане може да бъде избегнато или облекчено съгласно приложимата спогодба или националното законодателство. За лица, които не са местни данъчни лица и работят в България, може да се прилага месечно удържане на данък от работодателя, а в зависимост от конкретните обстоятелства те могат да имат или да нямат задължение сами да подават годишна данъчна декларация.
В останалите държави се прилагат различни срокове и процедури за деклариране. Испания обичайно изисква годишните декларации за данък върху доходите на физическите лица да бъдат подадени до 30 юни, Литва – до 1 май, когато съществува задължение за подаване, а Турция обичайно прилага срок до 31 март за служители, които са задължени да подадат годишна декларация.
Закъсняла регистрация, деклариране или плащане може да доведе до санкции, лихви, а при по-сериозни нарушения – и до наказателна отговорност. Затова предварителното планиране е особено важно, когато служителите започват да работят отвъд националните граници.
Разгледайте пълното сравнение за глобалната мобилност
При глобалната мобилност рядко съществува универсално решение за данъчно облагане или обработка на възнагражденията. Данъчното местожителство на служителя, мястото на работа, продължителността на назначението, структурата на работодателя и приложимите международни споразумения трябва да бъдат разглеждани в тяхната съвкупност.
Пълният данъчен обзор за глобалната мобилност предоставя подробна информация по държави относно:
• правилата за данъчно местожителство
• ставките на данъка върху доходите на физическите лица и данъчните периоди
• социалното и здравното осигуряване
• формулярите A1 и удостоверенията за приложимо осигурително законодателство
•данъчното облагане на местни лица, работещи в чужбина
• данъчното облагане на чуждестранни лица, работещи на местно ниво
• изискванията за деклариране и отчетност
• санкциите при неспазване на изискванията
Разгледайте пълната публикация на уебсайта на Accace за подробно сравнение на всички 15 участващи държави.
От местен към глобален бизнес: Вашият експертен наръчник за растеж отвъд границите
Тази инфографика е създадена за вас от бизнес общността Accace Circle. Получете достъп до практическа експертиза от специалисти в над
Данните в тази инфографика отразяват актуалното състояние към 11 септември 2026 г. и са предоставени единствено с информационна цел. Те не представляват правен съвет.
