Как би се третирала утвърдената в много компании практика да се предлагат равни нива на брутни заплати като по този начин се “ощетяват” служителите с по-голям професионален опит, чиято основна заплата е по-ниска от тази на колеги с малък или липсващ професионален опит?

Всички разлики във възнаграждението следва да може да се обосноват обективно и неутрално, в противен случай това ще се отрази и види в отчетните доклади, които се подават към институциите. Тоест, ако при основните заплати се получава разлика и по-опитните специалисти получават по-ниско възнаграждение, това трябва да може да се обоснове по обективен начин. Още повече, че Кодексът на труда изисква възнагражденията да се определят като основни, а не като брутни.