Трудовият договор се сключва въз основа на разпоредбите от Закона на труда, а гражданските договори се уреждат според Закона за задълженията и договорите. Трудовият договор се сключва в писмена форма между служител и работодател.
При граждански договор Възложителят възлага изпълнението на конкретна задача на Изпълнителя и се очаква точен срок за изпълнение, за да се видят постигнатите резултати. Изпълнителят не се ползва от право на напускане, обезщетения, защита при прекратяване на съвместни отношения и други. Трудовият договор подлежи на регистрация пред местните данъчни власти, а гражданският – не.
При граждански договор Изпълнителят е длъжен да уведоми Възложителя дали е самоосигуряващо се лице и дали получава възнаграждение на друго основание. На това основание Възложителят е длъжен да удържа и внася осигурителни вноски (без вноските за фонд „Трудови злополуки и професионални болести” и „Общи (непрофесионални) болести и майчинство”) в следните случаи:
- Ако дължимата сума след приспадане на нормативно признатите разходи-25%по ЗДДФЛ чл. 29 ал. 1 т. 3 за самостоятелно заети – е над минималната работна заплата за България през съответния период
- Когато изпълнителят е застрахован на друго основание през същия период
За пенсионери, сключили граждански договор, се удържат само здравни осигуровки, но има опция да се осигуряват и за фонд „Пенсии“. Осигурителните вноски за изпълнителите, които работят без трудово правоотношение, се внасят от възложителя не по-късно от 10-то число на месеца, следващ месеца, за който са дължими. Ако лицето е самоосигуряващо се лице, възложителят няма задължение да удържа и внася осигурителни вноски – те са изцяло за сметка на изпълнителя – получател на дохода.
За разлика от трудовия договор, самостоятелно заетото лице има право да избере да заплати или не „Общо (непрофесионално) заболяване и майчинство”. В същото време те нямат право да се осигуряват във фонд за безработица на Държавното обществено осигуряване и нямат право да се възползват от тази помощ при необходимост.