В България служителят не е длъжен да работи извънредно (освен ако не е уговорено друго). Извънредното работно време трябва да се извършва извън редовното работно време (например преди началото/след края на работния ден, по време на обедната почивка). Инструкцията за извънреден труд се извършва писмено от работодателя.
- в рамките на една календарна година извънреден труд не може да надвишава 150 часа
- в рамките на един месец не може да надвишава 30 часа дневен труд или 20 часа нощен труд
- в рамките на една работна седмица не може да надвишава 6 часа дневен и 4 часа нощен труд
- в рамките на един работен месец не може да надвишава 30 часа дневен и 20 часа нощен труд
- с колективен трудов договор може да се договори по-голяма продължителност на извънредния труд, но не повече от 300 часа за една календарна година
Забранено е компенсирането на извънредния труд с почивки. Плащането трябва да бъде както следва:
- 50 % над стандартната трудова ставка за работа в работни дни;
- 75 % над стандартната ставка за работа в почивни дни;
- 100 % над стандартната ставка за работав дни на официални празници;
- 50 %от горната част на стандартната ставка за работа в работно време, изчислена на седмична или по-продължителна база.