Директивата изисква от работодателите да имат така наречените “структури на заплащане”. Най-общо това са системите/правилата на заплащане, в които ясно е описано, формулирано и определено как, при какви условия и обстоятелства се изплащат различните елементи на възнаграждението. Следва да става ясно как се определя трудовото възнаграждение за всяка една длъжност, какви са диапазоните на възнаграждението, как става заплащането при различните длъжностни нива (например при младши и старши специалист), при какви условия се изплащат всички допълнителни компоненти, какви са критериите за увеличение на възнаграждението и т.н. Например, заплащането за положен извънреден или нощен труд се дължи по силата на закона, но на какво основание работодателят би изплатил бонус? На какви критерии следва да отговаря един служител, какви цели следва да изпълни и като цяло какви условия следва да са налице, за да бъде изплатен бонус? На всичките тези въпроси следва да можем да си отговорим, когато се запознаем с правилата на заплащане. Изготвянето или оптимизирането на системите на заплащане е едно от най-ключовите задължения за работодателите, което до голяма степен предпоставя и обуславя изпълнението на голяма част от останалите задължения и изисквания на Директивата.
