Българската система за социално осигуряване обхваща общо заболяване, трудови злополуки, професионална болест, майчинство, безработица, остаряване и смърт. Всяко лице, което работи в България, подлежи на социално осигуряване в страната.
В тази връзка работодателят в качеството си на осигурител е длъжен ежемесечно да удържа и плаща осигурителни и здравноосигурителни вноски на своите служители. Вноските за социално и здравно осигуряване се дължат върху общото брутно възнаграждение на всеки служител в рамките на минималните и максималните осигурителни доходи, както е обяснено в горния параграф.
Българското трудово законодателство разделя служителите на три категориив зависимост от естеството на тяхната работа и специфичните им условия на труд, а именно първа, втора и трета категория труд. Министерският съвет определя кой вид работа към коя категория принадлежи. Най-разпространената категория е третата категория труд, която осигурява най-стандартни и благоприятни условия на труд.
Условията при първа и втора категория труд спадат към вредни или отразяващи се неблагоприятно за физическото и психическото състояние на служителите. Работниците, които извършват тези категории труд се ползват с намалено работно време и социалноосигурителни права (като право на ранно пенсиониране).