Закон за държавния бюджет на Република България за 2025 г. и Средносрочна бюджетна прогноза за периода 2025 г. – 2028 г.
1. ТРУДОВОПРАВНО И ОСИГУРИТЕЛНО ПРАВО
1.1.
Минимална работна заплата за страната – Актуализирана средносрочна бюджетна прогноза предвижда, че размерът на МРЗ за страната за периода 2025 г. – 2028 г. следва да се запази константен, така както беше приет на 01.01.2025 г., т.е. в размер на 1077 лв.
1.2.
Осигурителна политика – Осигурителната политика, развита в ЗДБРБ за 2025 г., предвижда следните параметри за периода 2025 г. – 2028 г.:
а) 2025 г. – 2026 г.
– осигурителни вноски за ДОО – предвижда се запазване на осигурителната вноска за фонд „Пенсии“ на Държавно обществено осигуряване (ДОО) на нивото от 2024 г. Запазват се и размерите на осигурителните вноски за другите фондове на ДОО, а също и съотношенията между осигурителите и осигурените лица (60:40);
– минимален и максимален осигурителен доход:
• минималният осигурителен доход за самоосигуряващите се лица се увеличава от 01.04.2025 г. на 1077 лв. и се запазва за целия прогнозен период (2025 г. – 2028 г.);
• максималният осигурителен доход за всички осигурени лица се увеличава за целия прогнозен период, като от 01.04.2025 г. става 4130 лв., а през 2026 г. – 4430 лв.;
NB: За сравнение – максималният осигурителен доход за 2024 г. е в размер на 3750 лв. Така, въпросните правила ще увеличат осигурителната тежест, най-вече в сферата на високотехнологичния бизнес
б) 2027 г. – 2028 г.
– осигурителни вноски за ДОО – считано от 01.01.2027 г. се предвижда увеличаване на осигурителната вноска за фонд „Пенсии“ с 1 процентен пункт, а считано от 01.01.2028 г. – с 2 процентни пункта;
– минимален и максимален осигурителен доход – максималният осигурителен доход за всички осигурени лица става в размер на 4730 лв. през 2027 г., а през 2028 г. – 5030 лв.;
Отделно от това, наблюдава се запазване на редица параметри, както следва:
а) здравно осигуряване – запазва се размерът на здравноосигурителната вноска – 8 на сто;
б) обезщетения за бременност и раждане; майчинство
– запазва се периодът на изплащане на паричното обезщетение за бременност и раждане – 410 дни, както и размерът на обезщетението за отглеждане на дете до 2-годишна възраст – 780 лв. за целия период – до 2028 г. включително;
– запазва се периодът от два месеца на изплащане на паричното обезщетение за отглеждане на дете до 8-годишна възраст от бащата (осиновителя), както и размерът на обезщетението – 780 лв. за целия период до 2028 г. включително;
– запазва се периодът, от който се изчисляват обезщетенията за бременност и раждане – 24 месеца за целия период до 2028 г. включително;
в) обезщетения за временна неработоспособност
– запазва се режимът на изплащане на паричните обезщетения за временна неработоспособност съгласно чл. 40, ал. 5 от КСО – първите два работни дни се изплащат от осигурителя, а от третия ден на настъпване на временната неработоспособност – от ДОО, за целия период до 2028 г. включително;
– запазва се периодът, от който се изчисляват краткосрочните обезщетения при временна неработоспособност – 18 календарни месеца;
г) обезщетение за безработица
запазват се минималният дневен размер на обезщетението за безработица – 18,00 лв. и максималният дневен размер – 107,14 лв. за целия период до 2028 г. включително;
– запазва се периодът, от който се изчисляват краткосрочните обезщетения при безработица – 24 месеца за целия период до 2028 г. включително;
2. ДАНЪЧНО ПРАВО
2.1. Промени в Pillar 2 (ЗКПО)
a) въвеждат се изменения в рамката, на база на която се изчислява допълнителният данък – предвижда се изменение на рамката, на база на която се изчислява допълнителният данък. Когато предприятията от една и съща група използват едни и същи счетоводни стандарти, се урежда, че облагаемият период ще бъде календарната година, а не фискалната година за групата;
б) вторично облагане с допълнителен данък – съставните образувания на многонационални групи предприятия в България ще дължат допълнителен данък, ако:
– крайното образувание майка е разположено в юрисдикция, в която не дължи допълнителен данък съгласно допустимо първично облагане с допълнителен данък;
– крайното образувание майка е изключено образувание;
Вторичният допълнителен данък ще се разпределя поравно между всички съставни образувания на многонационалната група, които са разположени в България. Данъкът няма да намери приложение за съставни образувания, определени като инвестиционни.
Предвижда се също, че съставните части на многонационални групи предприятия в България следва да заплащат вторичен допълнителен данък, ако крайното им образувание-майка се намира в юрисдикция с ниска данъчна ставка извън ЕС и не е обложено с първичен допълнителен данък. Данъкът следва да се разпредели поравно между българските подразделения, но не важи за инвестиционни образувания.
в) усъвършенстване на правилата за допълнителен данък – цели се въвеждане на най-актуалните разяснения на ОИСР по тълкуването на правилата за допълнителен данък, както и някои избори по облагането на доходи, като например третирането на печалби от участия в други дружества и опрощаване на задължения;
2.2. Промени в Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ)
Данъчни облекчения за деца – Предвиждат се следните размери при хипотезите на ползване на данъчни облекчения за деца:
а) данъчни облекчения за деца (чл. 22в от ЗДДФЛ):
– размерите на данъчните облекчения за деца се запазват в същите размери като досега, като приспадането от годишните данъчни основи е в размер на:
• 6 000 лв. за едно дете;
• 12 000 лв. за две деца;
• 18 000 лв. за три и повече деца;
– данъчното облекчение може да се използва и чрез намаляване на месечната данъчна основа за доходи от трудови правоотношения със следните суми:
• за едно ненавършило пълнолетие дете – в размер на 500 лв.;
• за две ненавършили пълнолетие деца – в размер на 1 000 лв.;
• за три и повече ненавършили пълнолетие деца – в размер на 1 500 лв.;
• за дете с 50 и с над 50 на сто вид и степен на увреждане – в размер на 1 000 лв.;
б) данъчни облекчения за деца с увреждания (чл. 22г от ЗДДФЛ):
– за дете с увреждания по чл. 22г от ЗДДФЛ сумата е 12 000 лв.;
– данъчното облекчение може да се използва и чрез намаляване на месечната данъчна основа за доходи от трудови правоотношения при същите условия, като тези, посочени за данъчни облекчения по чл. 22в ЗДДФЛ;
Предвиждат се също така промени в разпоредбите на ЗДДФЛ, които целят изясняване на прилагането на облекченията в случаите на родител, на когото не е предоставено упражняването на родителските права.
